Gabrovo Student

При изпълнението на програма се извършват определени действия над данните,
дефинирани в програмата.Тези данни могат да бъдат постоянни ( константи ) или изменящи се ( променливи ). Езиците от високо ниво позволяват структуриране на данните по тип. Това структуриране определя размера на паметта, отделена за всеки елемент от данни, и позволява да се генерира най-ефективния код за изпълнение на операции с този елемент от данни. Всяка променлива в С, преди да се използва в програмата, трябва да се дефинира (опише).
Дефинирането на променливите има следния синтаксис:

тип_на_променливата име_на_променливата;

За тип_на_променливата се използва ключова дума (думи) за един от допустимите в
езика типове от данни или име на тип дефиниран от потребителя.За име_на_променлива се
използва идентификатор отговарящ на по-горе посочените изисквания.

В С са заложени следните типове от данни :

сhаr - символни данни
int - цели числа
flоаt - реални десетични числа
doublе - реални десетични числа с двойна точност

Например ако променливите i и j са цели числа, к е реално число, а с е символ, то те
биха се описали в С по следният начин:

int i,j;
flоаt к;
сhаr с;

Както се вижда от горния пример на един ред могат да се запишат повече от един
идентификатор. Аналогичния запис би бил следния:

int i;
int j;
flоаt к;
сhаr с;

Трябва да се отбележи, че компилаторът заделя място в паметта за променливите в реда
на тяхното обявяване.Това дава възможност на програмиста с един указател към някой от
променливите да се адресират и останалите, като отчита типът на променливите и техния вид ( дали са глобални или локални променливи).